Лекарства, бременност и кърмене

Биостатистичните изследвания показват, че над 92% от жените употребяват две или повече лекарства през различни периоди на бременността, а също така, че около 2% до 3% от всички вродени малформации имат фармакогенен произход. Влиянието на лекарствата върху бременността зависи от възрастта на плода, кинетиката и механизма на действие на лекарствата, тяхното дозиране, физиологичното състояние на бременната, нейния хранителен и двигателен режим, околната среда и други неизяснени фактори.
Тератогенният потенциал на лекарствата според FDA на САЩ се определя от отношението риск/полза, известно като Pregnancy Risk Factor (PRC) — рисков фактор за бременност, респ. Pregnancy Risk Category (PRC — рискова категория за бременност). Различават се пет основни категории:

A Добре контролирани и адекватни клинични проучвания не са доказали съществуването на риск за плода по време на цялата бременност.
B Експерименти върху животни не са доказали съществуването на риск за плода, но все още няма адекватни и добре контролирани проучвания при бременни жени.
C При експерименти с животни са наблюдавани тератогенни увреждания, но липсват адекватни и добре контролирани проучвания при хора. Очакваната полза обаче може да оправдае използването на лекарството при бременни.
D Има клинични данни за тератогенна активност на съответното лекарство при хора. В случай на животозастрашаващо заболяване на бременната очакваната полза може да оправдае използването на лекарството, независимо от съществуващия тератогенен риск за плода.
X Експериментални проучвания при животни и клинични изследвания при хора са доказали, че тератогенният риск при използване на лекарството от бременни жени значително превишават потенциалната полза. Лекарството е противопоказано при жени, които са бременни или имат намерение да забременеят.

През последните години се натрупаха доказателства, че около 70% от жените в САЩ и Европа предпочитат да кърмят децата си. Проучвания в редица страни показват, че около 90—99%, които кърмят, са получавали най-малко едно лекарство през първата седмица след раждането. Като най-често използвани лекарства се сочат аналгетици, хипнотици и метилергометрин. Именно защото редица жени са подложени на лечение, както в началния период след раждане, така и в хода на кърмене (лечение с антибиотици, противовирусни, противогъбични, сърдечно съдови и други лекарства), въпросът за екскрецията на лекарствата с майчиното мляко и рискът за кърмачето в световен мащаб се поставя отговорно. Известно е, че за много лекарствени средства, фармацевтичните фирми нямат системни проучвания върху кърмачки. Ето защо в съответните информации, фактите са малко, на места дори липсват. Авторският колектив на тази книга събра и анализира публикуваните в литературата и документирани изследвания за всяко едно от описаните в нея лекарства, относно приложение при кърмачки. Ние ясно посочваме сигурните факти. За лекарствата, за които няма данни също сме посочили липсата на насочени изследвания. По същия начин сме постъпили и за лекарства, за които няма дефинира рискова категория за бременност (РКС). Принципно малък брой лекарства се екскретират в по-значими концентрации с млякото. За по-голям брой от лекарствата тази екскреция е малка, а за други нищожна и с невъзможност да бъде установена чрез съвременни диагностични методи. Желаем още в предговора да подчертаем, че през първите 72 часа след раждането, редица лекарства улеснено се екскретират с млякото, т.е. кърменето на бебето от майка на лечение с тях крие риск. Това е критичен период, през който лекарят решава дали да разреши кърмене на бебето или не, в зависимост от лечението на майката. В книгата съдържа факти както за степента на екскреция на отделни лекарства с млякото, така и за определения за редица от тях важен индекс (М/П), който представлява съотношение на концентрация на лекарството в майчиното мляко към концентрация на лекарството в майчината плазма. За първи път у нас публикуваме този индекс за много лекарства и прилагаме подход за неговия анализ. Това теоретично и практически дава възможност за оценка на риска на приложение на лекарства върху кърмачки. Отчитайки този риск, трябва да имаме предвид, че резорбцията на лекарствата, приети през устата от кърмачетата, е много по-улеснена. Ето защо някои лекарства, като психотропни, антидиабетични и др. дори в малки концентрации в кърмата, могат лесно да се усвоят и да предизвикат нежелани ефекти у кърмачето.
Тази книга е предназначена за лекари от всички специалности, фармацевти, стоматолози, студенти от горните курсове на медицинските университети у нас, представители на наши и чуждестранни фирми. Ние я написахме с обич към децата на България, техните родители, лекари и близки. Вярваме, че трудът ни ще допринесе за ефективното лечение на бременни и кърмачки с минимален до липсващ риск за бебетата.
Сърдечно благодарим на издателя д-р К. Петров.
Проф. Н. Бояджиева, доц. Ив. Ламбев