Патология на каротидната артерия. Ултразвукова диагностика и лечение

Сърдечно-съдовите заболявания са с най-голямо медико-социално значение в съвременния свят. В нашата страна, относителния дял на смъртността от тези заболявания е около 54%, а заболеваемостта е една от най-високите в Европа. Мозъчно-съдовите заболявания съставляват приблизително половината от тях и са една от честите причини за инвалидност в България. За съжаление, ефективността на терапията на тези заболявания не е висока. Приблизително една трета от болните умират, една трета остават тежки инвалиди, за които са необходими постоянни грижи от страна на обществото и семейството. Тромболизата, която е с по-добра ефективност, се прилага само при строги индикации, при добра организация на спешната медицинска помощ и поради тези причини и в най-развитите страни се прилага при около 1% от болните с исхемични нарушения на мозъчното кръвообращение.
Развитието на тежки исхемични инсулти е крайния и не много резултатен край на борбата с мозъчно-съдовите заболявания. Отдавна е доказано, че ефективната борба с мозъчно-съдовите заболявания е първичната профилактиката на рисковите фактори, които ги причиняват и вторичната профилактика на болните прекарали леки нарушения на мозъчното кръвообращение. Каротидната недостатъчност е една от честите причини за исхемични нарушения на мозъчното кръвообращение. Ранната диагноза на този вид патология при рискови контигенти от населението, при пациенти с ТИА или леки исхемични инсулти има важно значение за навременно медикаментозно, оперативно (ендартеректомия) или интраартериално интервенционално (ангиопластика, имплантация на стент) лечение. Оперативните и интервенционални техники са застъпени в нашата страна, но тяхното използване не е широко разпространено, преди всичко поради технически и организационни причини. Масовото и неинвазивно откриване на каротидната патология е свързана с развитието на ултразвукови диагностични методи. Това са ултразвуковата Доплерова сонография, цветно кодираната Доплерова сонография и транскраниалните техники, които позволяват ранно, бързо и безболезнено изследване на големи контигенти от болни. Тези методики са вече добре развити в България и изследването на пациенти не преставлява проблем.
Тези факти показват, че перспективите за профилактиката на мозъчно-съдовата болест е съсредоточена в направлението диагноза на рисковите фактори и каротидната недостатъчност, и преценка за терапевтично поведение - медикаменти или оперативни и интервенционални процедури. Ето защо, явна е необходимостта от едно по-изчерпателно ръководство за диагнозата и лечението на каротидната недостатъчност, като най-често срещана патология и с най-перспективни възможности за лечение.
Авторите на отделните глави са подбрани между най-добрите специалисти в областта на екстракраниалната каротидна патология, с приноси във въвеждане и развитие у на диагностичните методи за изследване и оперативното и интерведнционално лечение.
Това е една гаранция за по-задълбочен поглед върху тези проблеми и за качеството и актуалността на предложения материал. Всъщност, това може да се установи още с първото разглеждане на настоящата монография, която е един отличен пример за структуриране на текстта, качеството на оригиналния илюстративен материал и полиграфия.
Добре представената фактология, оригиналните резултати, тяхното илюстриране, литературната осведоменост правят настоящата монография ценно практическо ръководство за всеки, които се занимава с проблемите на мозъчно-съдовата болест, нейната диагноза и лечение. Ето защо тази книга е изключително важна, тя излиза навреме и паралелно с подобни монографиии от други европейски страни, което е знак, че в тази област ние сме в съзвучие с нашето съвремие.