Социална медицина

В исторически план развитието на медицината претърпява различни етапи, които пряко отразяват познанията и натрупания опит в течение на много столетия. Като ключов момент в развитието на съвременната меди¬цина се смята осъзнаването на значението на санитарната медицина, която се заражда в Англия в средата на XIX век и прогресивно се разпространява в останалите страни в света. Тя изиграва голяма роля както за модифици¬ране на поведението на хората, така и за навлизането в сферата на общест¬веното здравеопазване.
Индустриалната революция поражда редица проблеми, които се отразя¬ват на големи маси от населението. С цел опазване и укрепване на здравето на обществото, независимо от неговия етап на развитие, е много важно да се знае честотата на разпространение на заболяванията и факторите, кои¬то влияят за оформянето на здравния профил на населението. Социалната медицина като наука се занимава именно с тези аспекти на медицинската практика и то не толкова с отделния индивид, колкото със здравето на групи от хора или популацията като цяло.
През първата половина на XX век моделът на заболяемостта сред населе¬нието започва бързо да се променя. С контрола на инфекциозните болести така наречените модерни заболявания като злокачествените новообразу¬вания, диабета, сърдечносъдовите, психическите и травматизма стават все по-актуални не само като разпространение, но и като водещи причини за смърт, особено в индустриално развитите страни. Очевидно възникването и разпространението на тези заболявания не може да се обясни чрез тео¬рията на микробите, която е била важен етап от развитието на медицината в течение на много десетилетия. Очертава се реалността, че съществуват други фактори или причини в етиологията на заболяванията като социал¬ни, икономически, генетични, психологични и такива, свързани с околната среда, с начина на живот и поведение на хората.
Развитието в областта на социалната медицина преоткрива, че човек не само биологично същество, но също така и социално, и че по отношение на заболяванията трябва вече да се говори за социална причинност, соци¬ални последици и социална терапия. В медицината особено важно място заема изучаването на всестранното влияние, което обществените законо¬мерности и съвкупността от условия на материалния и културния живот оказват върху физическото и психическото здраве на населението и върху неговото възпроизводство. Изучаването на влиянието на закономерности¬те на общественото здраве и здравеопазването се включва в предмета на социалната медицина. От казаното дотук се разбира, че социалната медицина е сравнително нова и сложна научна дисциплина. Тя не може механично и еднозначно да се включи в класификацията на теоретичните и клиничните клонове на медицината, тъй като провежда своите общотеоретични и практически задачи при тясно взаимодействие с другите естественонаучни, обществени и клинични дисциплини.
Само преди няколко десетилетия медицинското образование е било на¬сочено предимно към разбирането на болестните процеси и на ефекта им върху индивидите, върху тяхното диагностициране и лечение. Сега обаче в медицинската наука и съвременното медицинско образование във всич¬ки развити страни в света има очевидно преосъзнаване и огромен интерес към общественото здраве, към значението на контролирането на болестите, тяхното предотвратяване и ролята на индивида за формиране на неговото здраве. В редица европейски страни вече настоятелно се поставя въпросът за неглижирането при традиционното обучение по медицина на социално- медицинеката идея. Изтъква се необходимостта проблемите на обществено¬то здраве да бъдат категорично поставени като приоритет при планирането на медицинското обслужване, като обучението на бъдещите медици трябва подчертано да отразява тази важна промяна. В този най-общ контекст се предлагат нови учебни програми в редица университети в Европа.
В унисон с тенденциите в страните на Европейската общност перспек¬тивите в университетското обучение по социална медицина в Медицински факултет - София, са насочени към амбициозната задача да се подготвят лекари, чиято квалификация да е адекватна на изискванията и потребно¬стите на хората през XXI век. За постигането на тази цел е наложително из ¬ ползването на съвременните и вече международно наложили се техники и методи на преподаване. По-голямата практическа насоченост в обучението по социална медицина е необходимото условие за повишаване на практиче¬ските умения на студентите. През последните години в университетското обучение по социална медицина все по-широко са застъпени техники като решаване на ситуационни задачи, въвеждане на проблемно-базираното обучение, самостоятелна работа чрез интернет с базата данни за набиране и анализ на информация за здравното състояние на популационно ниво, работа в малки групи по различни проблеми, изработване на епидемиоло¬гични проекти за конкретно социалнозначимо заболяване, изработване на социална история на реален пациент и т.н. Въвеждането на тестовете за проверка на текущите знания по време на цялостния процес на обучение също спомага за утвърждаването на съвременен подход на преподаване.
Това помагало е предназначено за студенти по медицина, стажант-лека- ри и специализанти в областта на социалната медицина. Използвани са мак¬сималните възможности включените теми да бъдат съобразени с утвърде¬ния учебен план и програмата за обучение по дисциплината. Логиката при разработването на отделните части включва представянето в синтезиран вид на теоретичните аспекти по съответния проблем, разработването на практически подходи за решаването на социално-медицинските проблеми и използваната литература. За решаването на практическите задачи са да¬дени най-новите и достъпни данни за България и света, които са илюстри¬рани с голям брой таблици, графики и фигури. Данните, включени в тях, позволяват да се прави анализ на информацията в сравнителен аспект меж¬ду отделните страни и региони на света. Източниците на информация са от официални сборници на Националния статистически институт, СЗО, ООН и други публикации в областта на общественото здраве. Дадени са основ¬ните интернет адреси на тези източници на информация. В края е включен набор от тестове за проверка на знанията със съответните отговори. Надя¬ваме се, че така представената проблематика ще отговори на потребности¬те за съвременно и адекватно обучение по социална медицина.
Проф. д-р Маргарета Мутафова, д.м.,