Терапия на инфекциозните болести

Ръководство по терапия на инфекциозните болести понастоящем в страната липсва. Научните знания по този проблем са представени разпръснато в различни учебници, ръководства, справоч¬ници статии в списания и др. Често те са непълни, несъвременни, не са съобразени с клиничните форми на болестния процес, с неговата динамика и етап на развитие, с настъпилите усложнения, което затруднява твърде много лекарите, третиращи инфекциозните болести. От друга страна, терапията на тези заболявания непрекъснато се променя. Въвеждат се все нови и нови етиоло¬гични средства променя се патогенетичното лечение, особено на тежките, застрашаващи живота болестни състояния. Редица методи и средства, използвани за това лечение, не са всеприети и са спорни и това също затруднява лекуващите лекари. Пример за това е приложението на ГК, което ще разгледаме по-кьсно.
Инфекциозните болести най-често са спешни заболявания, изискващи изключително бърза и адекватна намеса. Всяко закъснение на необходимото лечение може да доведе до сериозно вло¬шаване на състоянието на болния, дори да бъде фатално. Изправен до леглото на болния, лекува¬щият лекар често няма време да направи необходимите справки от разни помагала или интернет и да избере най-подходящото лечение според диагнозата, клиничната форма, фазата на болестния процес и настъпилите усложнения.
Всичко това ние се надяваме да му представим в много точен и ясен вид и да улесним взема¬нето на решение във възможно най-кратък срок.
В следващите години, както и досега, най-често инфекциозните болести ще бъдат лекувани по домовете от ОПЛ. Те имат много задължения и не са в състояние да следят новостите за трети¬рането на тези заболявания и действително не винаги вземат най-подходящите решения. Лече¬нието на инфекциозно болните по домовете обаче има редица преимущества, поради което се препоръчва. При това лечение не настъпва допълнително инфектиране с хоспитални щамове, не се развиват ВБИ, осъществяват се много по-постоянни и нежни индивидуални грижи, може да се приготвя необходимата храна и да се спазва подходяща диета, болните, особено децата, избягват стреса от отделянето от родителите, това лечение е много по-евтино за здравната система и т.н. Ето защо стремежът на здравеопазването трябва да бъде все по-голям брой болни да се оставят на домашно лечение.
ОПЛ ще трябва да оказват спешно, адекватно лечение на болните в тежко състояние, преди да бъдат изпратени в болница (болни с гърчове, в шоково състояние, с тежко нарушение на во- дно-солевата хомеостаза, с ОБН, ОЧН, ОДН, ОСН и др.). Това предполага добре подготвени и с необходимите знания лекари, с възможност да правят бързо справки, за което трябва да имат съответните ръководства. Такова се надяваме да бъде представеното от нас. В инфекциозните отделения и клиники ще постъпват само болните, които по закон задължително се хоспитализират (хеморагични трески, рикетсиози, остри невровирусни инфекции, менингококова болест, вносни инфекции и др.), болните с тежки и усложнени форми (с ОЧН, ОБН, ОДН, ОСН, мозъчен оток, тежко нарушение на водно-солевата хомеостаза, хеморагичен синдром, гърчови прояви и др.) и болните по епидемиологични и социални показания (първите случаи на грип, морбили, заушка и тн заболели в затворени колективи, при липса на условия за гледане и изолиране на болните в дома и тн) При третирането на хоспитализираните болни понякога има редица затруднения, свързани с непрекъснато променящите се становища за методите на лечение на тежките състояния, за използването на едни или други медикаменти, за техните странични прояви и т.н., поради което лекарите в болниците също се нуждаят от съвременно ръководство по тези проблеми.
Настоящето ръководство е посветено на терапията на инфекциозните болести в тесен смисъл на това понятие, както е въведено в XIX век от немския лекар Hofeland - на тези инфекции, които имат специфичен причинител, периодичност на болестния процес и цикличност на клиничните про¬яви придобит имунитет след боледуването, контагиозност и склонност към епидемично разпрос¬транение В инфекциозните клиники и отделения в страната се приемат само заболявания, коитоотговарят на тези критерии. Това едва ли е правилно. Понастоящем почти във всички западни страни инфекциите не се делят на инфекциозни заболявания в тесен смисъл на думата (както са определени от Hofeland и приети у нас) и общи инфекции (всички останали). Повечето ръководства за инфекциозните болести, издавани в други страни, са посветени на всички бактериални, вирусни и паразитни болести - в едно и също ръководство са представени вирусни хепатити, морбили, скарлатина и т.н, както и инфекциите на бъбреците и пикочните пътища, на белия дроб, на костите и др. В тези страни в инфекциозните клиники и отделения се приемат всякакви инфекции - бруцелоза и амебна дизентерия, остри и хронични вирусни хепатити, пневмонии и пиелонефрити и т.н., като се спазва съответният противоепидемичен режим. Смятаме това за правилно, защото не може болен от тетанус или ботулизъм да се лекува в инфекциозно отделение, а болен от стафилококова пневмония в общо детско или вътрешно отделение.
Надяваме се и в нашата страна в бъдеще инфекциозните болници да са с друг статут, както е почти навсякъде в света и да приемат всякакъв вид инфекциозни заболявания.
Настоящото ръководство е написано само за тези инфекции, които се лекуват в инфекциозните отделения и ще служи главно на лекарите инфекционисти и на ОПЯ. В него не е включено лече¬нието на паразитните болести, което е обект на паразитолозите. Вероятно в бъдеще следващите ръководства, посветени на този проблем, ще са много по-обширни.
Във връзка с това материалът, представен в това ръководство, е разпределен по следния начин:
I. Обща част
1. Общи принципи на лечение на инфекциозните болести
2. Общ режим и грижи за инфекциозно болните
3. Диета и лечебно хранене при инфекциозно болните
4. Етиологично лечение на инфекциозните болести
5. Патогенетично лечение на инфекциозните болести

6. Симптоматично лечение на инфекциозните болести
7. Физиотерапия и
рехабилитация на инфекциозно болните II. Специална част 8. Лечение на стомашно-чревните инфекциозни болести
9. Лечение на въздушно-капковите (респираторните) инфекциозни болести
10. Лечение на трансмисивните (вектор-преносимите) инфекциозни болести
11. Лечение на покривните (раневите) инфекциозни болести
12. Лечение на острите невроинфекции
13. Лечение на вирусните хепатити
14. Лечение на сепсиса
15. Лечение на някои сравнително нови инфекциозни болести
При представянето на лечението на отделните заболявания предварително се разглеждат ети¬ологията, патогенезата, диагнозата, клиничните форми и усложненията, за да се обърне внимание на знанията, които трябва да имат лекуващите лекари при решението за цялостното третиране на болните. Познаването на етиологията е необходимо при вземане на решение за етиологичното ле¬чение, на патогенезата - за третирането на патогенетичните нарушения и възможните усложнения, на пълната диагноза - за всестранното познаване на болните и особено на клиничните форми. Посочва се лечението, както е всеприето: общ режим и грижи, диета, етиологично, патогенетично и симптоматично лечение, при нужда и физиотерапия и рехабилитация. Представят се и особеностите при лечението на различните клинични форми и настъпилите усложнения. По този начин се надя¬ваме ползващите ръководството лекари да имат възможност да се справят с различни ситуации, които възникват при отделните заболявания.
При написването на ръководството участие взеха настоящи и бивши преподаватели от всички медицински университети в страната, за да може да се представи по-пълно опитът в България по лечението на инфекциозните болести. Участие взеха:
1. Проф. д-р Генчо Илев Генев, дмн, бивш ръководител на Катедрата по инфекциозни болести, епидемиология и паразитология при МУ гр. Пловдив. 2. Проф. д-р Мариана Стойче
ва Въртигова, дмн, ръководител на Катедрата по инфекциозни болести, епидемиология и паразитология при МУ гр. Пловдив.
16. Проф. д-р Пенка Илиева Костадинова, дмн, ръководител на Инфекциозната клиника при УМБАЛ „Георги Странски, гр. Плевен. Проф. д-р Татяна Петрова Червенякова, дмн, ръководител на Инфекциозната клиника при МУ гр.София.
17. Доц. д-р Камен Сотиров Плочев, кмн, началник на Инфекциозната клиника при ВМА З.София. 18. Доц. д-р Лилия Маринова Пекова, дм, доцент към Катедрата по хигиена, епидемиология, ин- зекциозни болести и организация на здравеопазването при МУ гр. Стара Загора.
19. Доц. Галя Иванова Ганчева, дм, доцент към Катедрата по инфекциозни болести, епидемиология, -аразитология и тропическа медицина при МУ гр. Плевен.
20. Д-р Мариела Генчева Генева-Попова, дм, главен асистент към Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести при МУ гр. Пловдив.
21. Д-р Димитър Страшимиров, дм, главен асистент към Катедрата по инфекциозни болести при МУ гр. София.
Смисъла на това ръководство ние виждаме във възможността да представим на лекарите, имащи отношение към третирането на инфекциозните болести, съвременно помагало в максимално кратка зорма в което са посочени всички аспекти на лечението в стационара и у дома. По този начин -е надяваме да помогнем в тяхната многообразна и трудна всекидневна дейност и да осигурим адекватно лечение на инфекциозно болните. Ръководството е предназначено главно за лекарите .•нфекционисти и ОПЛ, но вероятно ще се използва и от други специалисти - педиатри, интернисти, -евролози, дерматолози и др„ както и от студентите в горните курсове на обучението. Като първо издание това ръководство вероятно ще има и редица слабости, поради което всички - ритични бележки ще бъдат приети с благодарност.