Том II • Мистерията на българските стенописи: Свещената история и историята

Мистерията е по-привлекателна от реалността. Двете авторки, които чудесно знаят значението на предлозите в българския език, са написали в заглавието „Мистерията НА българските стенописи”, а не „Мистерията (изобразена - по подразбиране) В българските стенописи”. Защо? И защо са предпочели понятието „мистерия”, а не „тайнство” или „сакраментум”? Много по-наукообразно би звучало. Не подсказва ли заглавието, че Веселина Вачкова и Марияна Шабаркова-Петрова са поели път, който да ги отведе до тайните на някаква скрита Мистерия, за които ние читателите се досещаме.
Може би поради тази причина приех да говоря на представянето на Мистерията на българските стенописи, защото съм изкушена от историята на идеите за отношението човек - бог, божествено. „Мистерията на българските стенописи“, публикувана от издателство „Инле” е книга, разказваща (именно разказваща!, а не информираща!) живота на идеи, въплътени в образи. Разказ, здраво стъпил на солидни теологически, исторически, културологични и из-куствоведски знания. За много хора днес, както за живелия през VI век св. Григорий Двуеслов, стенописите са „библия за неграмотни”. Авторките не са съгласни с това определение и увлекателно развиват своите доводи, че изображенията разкриват развиващ се свят, който е в непрекъсната връзка с писаното канонично и неканонично слово, с представите и културната памет на християните както на Изток, така и на Запад от най-ранните векове, та до днес.
Това е една необичайна книга, зад която стоят години изследвания на текстове, изображения и културно-исторически контекст. Книгата е предизвикателство за въображението, особено в илюстративната част, където с цвят се насочва вниманието на читателя към стенописите от българското културно пространство. Прекрасно написаният текст може да се чете просто за удоволствие, за да се научат куп любопитни факти за християнската вяра и образност. Далеч по-интригуващо е обаче четенето с молив в ръка заради отворените теми, изискващи продължение и подсказани и изказани хипотези.
„Главните действащи лица” в книгата на Веселина Вачкова и Марияна Шабаркова-Петрова са образите в храма, които българите са съзерцавали през вековете. Но не си представяйте текст-описание и иконографски анализ на стенописи в знайни и вече отдавна забравени храмове, придружен с илюстрации, текст, пропит от фалшиво смирение. Цялостното представяне на Бога и свещените образи е постигнато чрез изследване на генезиса на допълващите се писано слово и образ с неотклонен поглед към Човека. А той крачи по своя път и поема на Изток или на Запад и проследяването и сравняването на общото и отликите в представата му не само за Иисус, а и за всички свещени персонажи е майсторски описано от авторките. Те „превеждат“ и обясняват вложените метафорични послания в образите на героите на Свещената история на християните и тяхното развитие през вековете.
Проф. дин Валерия Фол